задъвчел

Речник на българския език

1. задъвчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задъвчел е производна форма на задъвча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. задъвчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

задъвчел е производна форма на задъвча (мин. деят. несв. прич. м. р.).