задула

Речник на българския език

1. задула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

задула е производна форма на задуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. задула — мин. деят. св. прич. ж. р.

задула е производна форма на задуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).