задуело

Речник на българския език

1. задуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задуело е производна форма на задуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

задуело е производна форма на задуя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).