задояло

Речник на българския език

1. задояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задояло е производна форма на задоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

задояло е производна форма на задоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).