задоил

Речник на българския език

1. задоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задоил е производна форма на задоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. задоил — мин. деят. св. прич. м. р.

задоил е производна форма на задоя (мин. деят. св. прич. м. р.).