задоволявал

Речник на българския език

1. задоволявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задоволявал е производна форма на задоволявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. задоволявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

задоволявал е производна форма на задоволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. задоволявал — мин. деят. св. прич. м. р.

задоволявал е производна форма на задоволявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. задоволявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

задоволявал е производна форма на задоволявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).