задоволило

Речник на българския език

1. задоволило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задоволило е производна форма на задоволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задоволило — мин. деят. св. прич. ср. р.

задоволило е производна форма на задоволя (мин. деят. св. прич. ср. р.).