заделяло

Речник на българския език

1. заделяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заделяло е производна форма на заделям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заделяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заделяло е производна форма на заделям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заделяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заделяло е производна форма на заделям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заделяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заделяло е производна форма на заделям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. заделяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заделяло е производна форма на заделя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. заделяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заделяло е производна форма на заделя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).