задвижило е

Речник на българския език

1. задвижило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задвижило е е производна форма на задвижа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задвижило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задвижило е е производна форма на задвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).