задало

Речник на българския език

1. задало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

задало е производна форма на задам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. задало — мин. деят. св. прич. ср. р.

задало е производна форма на задам (мин. деят. св. прич. ср. р.).