загърчило

Речник на българския език

1. загърчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загърчило е производна форма на загърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. загърчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

загърчило е производна форма на загърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).