загърчил

Речник на българския език

1. загърчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загърчил е производна форма на загърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загърчил — мин. деят. св. прич. м. р.

загърчил е производна форма на загърча (мин. деят. св. прич. м. р.).