загърмявало

Речник на българския език

1. загърмявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загърмявало е производна форма на загърмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. загърмявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загърмявало е производна форма на загърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. загърмявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

загърмявало е производна форма на загърмявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. загърмявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

загърмявало е производна форма на загърмявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).