загърмявал

Речник на българския език

1. загърмявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загърмявал е производна форма на загърмявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загърмявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загърмявал е производна форма на загърмявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. загърмявал — мин. деят. св. прич. м. р.

загърмявал е производна форма на загърмявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. загърмявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

загърмявал е производна форма на загърмявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).