загояло

Речник на българския език

1. загояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загояло е производна форма на загоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. загояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

загояло е производна форма на загоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).