загорил си

Речник на българския език

1. загорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

загорил си е производна форма на загоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. загорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

загорил си е производна форма на загоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).