загорещявал си

Речник на българския език

1. загорещявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

загорещявал си е производна форма на загорещявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. загорещявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

загорещявал си е производна форма на загорещявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. загорещявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

загорещявал си е производна форма на загорещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).