загонило е

Речник на българския език

1. загонило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загонило е е производна форма на загоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. загонило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загонило е е производна форма на загоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).