загонело

Речник на българския език

1. загонело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загонело е производна форма на загоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. загонело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

загонело е производна форма на загоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).