заголвало

Речник на българския език

1. заголвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заголвало е производна форма на заголвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заголвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заголвало е производна форма на заголвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заголвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заголвало е производна форма на заголвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заголвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заголвало е производна форма на заголвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).