загоил си

Речник на българския език

1. загоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

загоил си е производна форма на загоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. загоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

загоил си е производна форма на загоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).