загоил е

Речник на българския език

1. загоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загоил е е производна форма на загоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загоил е е производна форма на загоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).