загоило е

Речник на българския език

1. загоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загоило е е производна форма на загоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. загоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загоило е е производна форма на загоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).