загоил

Речник на българския език

1. загоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загоил е производна форма на загоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загоил — мин. деят. св. прич. м. р.

загоил е производна форма на загоя (мин. деят. св. прич. м. р.).