заговорничило е

Речник на българския език

1. заговорничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заговорничило е е производна форма на заговорнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заговорничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заговорничило е е производна форма на заговорнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).