заговорничило

Речник на българския език

1. заговорничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заговорничило е производна форма на заговорнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заговорничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заговорничило е производна форма на заговорнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).