заговорничело

Речник на българския език

1. заговорничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заговорничело е производна форма на заговорнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заговорничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заговорничело е производна форма на заговорнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).