заговаряло

Речник на българския език

1. заговаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заговаряло е производна форма на заговарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заговаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заговаряло е производна форма на заговарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заговаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заговаряло е производна форма на заговарям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заговаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заговаряло е производна форма на заговарям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).