заглушил

Речник на българския език

1. заглушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заглушил е производна форма на заглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заглушил — мин. деят. св. прич. м. р.

заглушил е производна форма на заглуша (мин. деят. св. прич. м. р.).