заглушало

Речник на българския език

1. заглушало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заглушало е производна форма на заглуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заглушало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заглушало е производна форма на заглуша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).