заглезил

Речник на българския език

1. заглезил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заглезил е производна форма на заглезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заглезил — мин. деят. св. прич. м. р.

заглезил е производна форма на заглезя (мин. деят. св. прич. м. р.).