заглезел

Речник на българския език

1. заглезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заглезел е производна форма на заглезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заглезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заглезел е производна форма на заглезя (мин. деят. несв. прич. м. р.).