заглавяло

Речник на българския език

1. заглавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заглавяло е производна форма на заглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заглавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заглавяло е производна форма на заглавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).