заглавиквало

Речник на българския език

1. заглавиквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заглавиквало е производна форма на заглавиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заглавиквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заглавиквало е производна форма на заглавиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заглавиквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заглавиквало е производна форма на заглавиквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заглавиквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заглавиквало е производна форма на заглавиквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).