загалил

Речник на българския език

1. загалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загалил е производна форма на загаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загалил — мин. деят. св. прич. м. р.

загалил е производна форма на загаля (мин. деят. св. прич. м. р.).