загалело

Речник на българския език

1. загалело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загалело е производна форма на загаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. загалело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

загалело е производна форма на загаля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).