завършело

Речник на българския език

1. завършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завършело е производна форма на завърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завършело е производна форма на завърша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).