завърлувал съм

Речник на българския език

1. завърлувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

завърлувал съм е производна форма на завърлувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. завърлувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

завърлувал съм е производна форма на завърлувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. завърлувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

завърлувал съм е производна форма на завърлувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).