завърлувал си

Речник на българския език

1. завърлувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завърлувал си е производна форма на завърлувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. завърлувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завърлувал си е производна форма на завърлувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. завърлувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завърлувал си е производна форма на завърлувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).