завърлувал е

Речник на българския език

1. завърлувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завърлувал е е производна форма на завърлувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завърлувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завърлувал е е производна форма на завърлувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завърлувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завърлувал е е производна форма на завърлувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).