завърлувал

Речник на българския език

1. завърлувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завърлувал е производна форма на завърлувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завърлувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завърлувал е производна форма на завърлувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завърлувал — мин. деят. св. прич. м. р.

завърлувал е производна форма на завърлувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. завърлувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

завърлувал е производна форма на завърлувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).