завързвало

Речник на българския език

1. завързвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завързвало е производна форма на завързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завързвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завързвало е производна форма на завързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завързвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

завързвало е производна форма на завързвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завързвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завързвало е производна форма на завързвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).