завързвал

Речник на българския език

1. завързвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завързвал е производна форма на завързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завързвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завързвал е производна форма на завързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завързвал — мин. деят. св. прич. м. р.

завързвал е производна форма на завързвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. завързвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

завързвал е производна форма на завързвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).