завържел

Речник на българския език

1. завържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завържел е производна форма на завържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

завържел е производна форма на завържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).