завъргаляло си

Речник на българския език

1. завъргаляло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

завъргаляло си е производна форма на завъргалям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. завъргаляло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

завъргаляло си е производна форма на завъргалям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. завъргаляло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

завъргаляло си е производна форма на завъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).