завъргаляло е

Речник на българския език

1. завъргаляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завъргаляло е е производна форма на завъргалям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завъргаляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завъргаляло е е производна форма на завъргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завъргаляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завъргаляло е е производна форма на завъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).