завъргаляло

Речник на българския език

1. завъргаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завъргаляло е производна форма на завъргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завъргаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завъргаляло е производна форма на завъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завъргаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

завъргаляло е производна форма на завъргалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завъргаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завъргаляло е производна форма на завъргалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).