завървяло

Речник на българския език

1. завървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завървяло е производна форма на завървя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завървяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завървяло е производна форма на завървя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завървяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

завървяло е производна форма на завървя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завървяло е производна форма на завървя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).