завървяла

Речник на българския език

1. завървяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завървяла е производна форма на завървя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завървяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завървяла е производна форма на завървя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. завървяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

завървяла е производна форма на завървя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. завървяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

завървяла е производна форма на завървя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).