завъдила

Речник на българския език

1. завъдила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завъдила е производна форма на завъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завъдила — мин. деят. св. прич. ж. р.

завъдила е производна форма на завъдя (мин. деят. св. прич. ж. р.).